За няколко години Илон Мъск се превърна във фигура от глобален мащаб.
Отдавна са ясни неговите успехи в иновациите, успява да превърне неща, които като идеи изглеждат абсурдни, в истински сензации.
Кой би помислил, че компанията, произвеждаща електромобили, може да се превърне в най-голямата в индустрията? И на кой би му хрумнало да прави частна компания за космически полети?
Той направи всичко това и успехът му е огромен, а през тази година Мъск навлезе в нов пазар.
Той придоби платформата Туитър. Истината е, че това далеч не е най-популярната социална платформа в света. Да, изключително популярна е в САЩ, но извън страната изостава от водещите компании. Тя обаче има едно основно предимство – предпочитана е от политици.
Посланията в Туитър придобиха равнопоставеност с телевизионно интервю.
Доналд Тръмп промени играта. В първата си кампания за държавен глава той превърна Туитър в най-значимата медия в света, защото отправяше своите послания към избирателите изключително от там. Там създаваше новини, там обясняваше своите решения, там и обявяваше своите действия като държавен глава.
Това превърна Туитър в компания от изключителен мащаб. През последните години политическата класа в САЩ опита да наложи контрол над платформата. Ясно е, че водещите фигури в тази индустрия са демократи и либерали. Изведнъж Туитър започна да изключва консерватори и да им забранява достъп до своето съдържание. Започна да се превръща в платформа, която разпределя реалното влияние над обществото.
Оказва се, че за един политик в САЩ е по-важно да има достъп до Туитър, отколкото достъп до реален ефир. Демократите и тяхното правителство успяха поетапно да овлаеят платформата. Много от техните опоненти, включително Тръмп, бяха лишени от своите профили в нея. Изведнъж платформата от зона, даваща шанс на свободното слово, се превърна във филтър, даващ свободно изразяване на информацията на едни и наплълно спираща тази на други.
За това и когато Илон Мъск обяви, че ще придобие платформата, това доведе до абсолютен хаос в САЩ. Той обяви своите намерения, а именно да върне свободата на изразяване в Туитър. Мъск обяви, че е готов да върне потребителите със забранени профили и да е еднакво обективен към пропускането на всяко мнение.
Това тотално настрои демократите, които доскоро му симпатизираха, срещу него. Те бяха ядосани, че място, което трудно превърнаха в своя зона, сега ще им бъде отнето. Бяха притеснени и от факта, че консерваторите отново се връщат в платформата, която направи успехът на Тръмп възможен.
Мъск на няколко пъти отлагаше придобиването на платформата, но в крайна сметка я оглави. Да, много от неговите решения са много спорни. Но има и друг въпрос. А именно, става ли влиянието на Мъск неконтролируемо.
Реално той демонстрира това през последните години. Първо с невероятния си успех, да се превърне в първия частник, реализирал успешни космически полети. Неговите космически кораби за многократна употреба, нямат алтернатива. Те реално дават безпрецедентен шанс за космически полети, които са значително по-евтини от останалите. Това прави и Мъск истински монополист в сферата. Още след първия успешен полет на неговите модели, много от останалите водещи космически страни, признаха, че ще им трябват години, за да повторят неговия модел.
Мъск не крие, че иска да е водещата фигура в космическите доставки, постигайки го, разбивайки монопола на водещи компании с правителствените поръчки и превръщайки се във водещ изпълнител на американското правителство. Неговите програми за достъпен интернет пък го превръща в глобален политически играч. Ние видяхме, че определено негово решение може да даде огромно преимущество на определена държава в много позиции.
Това му позволява да превръща своите политически идеи в глобална тема. До този момент не е имало друг такъв човек, чийто глас да е равнопоставен на водещите световни ръководители. Всяко едно негово изказване се обсъжда от ръководителите на водещите страни, а той превръща в тема на глобален дебат.
В момента Илон Мъск е вероятно най-влиятелният човек в света, без да заема какъвто и да е държавен пост. Просто неговите компании имат невиждано влияние в международен план. С придобиването на Туитър това просто се затвърди. В ръцете си Мъск държи платформата, която е основна за бъдещето на управлението в САЩ.
Реално той държи филтъра на политическите послания в страната. Това кара и демократите да недоволстват, тъй като през последната година той постепенно поглежда към републиканците. Освен това често оспорва някои от основните леви идеи в страната.
Вероятно призивите неговото влияние да бъде намалено имат смисъл. През последните години той често използва социалните платформи, за да използва своето влияние, за да вдига или снижава акциите на определени компании просто чрез постове, което поставя под въпрос неговата бизнес репутация.
Това го прави глобална фигура, с която всеки трябва да се съобразява. Видяхме как само с един закачлив пост превърна Белоградчишките скали в световна тема, което ни показва, че той може буквално да направлява интереса на хората чрез простички рекламни модели, които няма как да реализират.
ВИЖТЕ ПЪЛНАТА И ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ ОТ НЕЙНИЯ ИЗТОЧНИК – КЛИК ТУК
